phototargets.com

  • Увеличете шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намалете шрифта




СУЛТАН ИБРАХИМ НАРЕЖДА ЦЕЛИЯТ ХАРЕМ ОТ 280 НАЛОЖНИЦИ ДА БЪДЕ УДАВЕН В БОСФОРА

Е-мейл Печат ПДФ
(0 гласа, оценка 0 от 5)
Оценка на читателите: / 0
Слаба статияОтлична статия 

 

Още като малък османският султан Ибрахим I, наричан още „Дели” (Лудия), бива заключен в „Клетката” – голяма сграда без прозорци. Когато най-накрая е обявен за султан, той решава да търси компенсация за загубените си години, състояща се от безкраен разврат с постоянно подменяни „пресни” девици. Един ден обаче той нарежда удавянето на целия си харем в Босфора – 280 жени са хвърлени в морето, вързани в чували с тежести. Така получава прозвището си „Лудия”.

Ибрахим е роден на 5-6 ноември 1615/1616 г. и е един от по-малките синове на султан Ахмед I (1590-1617). Затварянето му в Клетката го побърква и през остатъка от живота си той живее в страх. Султаните Осман II (1604-1622) и Мурад IV (1612-1640) екзекутират всичките си братя, освен Ибрахим. Всъщност през 1640 г. на смъртното си ложе Мурад заповядва убийството на Ибрахим, защото смята, че е по-добре династията да спре тук, отколкото да продължи с „лудото семе” на брат му. Но тяхната майка, Кьосем султан, не позволява това да се случи. Когато тълпата се опитва да влезе в Клетката, за да го обяви за султан, той е толкова ужасен, че барикадира вратата. Той е убеден, че жестокият му брат се опитва да го подмами и отказва да излезе, докато слуги не донасят тялото на Мурад. Дори тогава майка му трябва да го подмами навън както се приласкава уплашено котенце с храна. След като най-сетне напуска Клетката, Ибрахим започва да танцува из харема, крещейки „Касапинът на империята е мъртъв!”

Двадесет и три годишният Ибрахим се отдава на разврат – най-подходящия според него реванш за изгубените му в Клетката години. Майка му от своя страна е щастлива, че може да управлява вместо него и да се разпорежда с делата на империята. За да осигури спокойствието му и да го задържи далеч от трона, тя редовно му доставя „пресни” девици, които да задоволяват нагона му. Ибрахим обаче има проблем с потентността и често не успява да изпълни мъжките си задължения, поради което Кьосем султан го снабдява и с афродизиаци за засилване на либидото. Освен това Ибрахим предпочита жени, които не може да има, и не можел да прави секс с робини, които нямали право да му отказват нищо. Дмитри Кантемир от Молдавия пише: „В градините на двореца той често нарежда всички девици, кара ги да се съблекат и цвилейки като жребец тича между тях и изнасилва една или друга или ги рита и тормози.”


Когато Ибрахим среща крaсивата дъщеря на великия мюфтия (религиозния водач на турците), той поисква ръката й. Но мюфтията е напълно наясно с развратното му поведение и съветва дъщеря си да откаже предложението на султана. Това разярява Ибрахим и той заповядва момичето да бъде отвлечено. След това в продължение на няколко дни блудства с нея и я връща на баща й.

Веднъж Ибрахим заплашва великия везир, че ще го изкорми и напълни със слама, ако не върне даровете, оставени от предходните султани, в храма в Медина.

През 1641 г. една от наложниците на Ибрахим, Тюрхан Хидиче (1627-1682) ражда първия му син – принц Мехмед (1642-1687). Малко преди това Ибрахим се сдобива с бременнаробиня, която след раждането си е назначена като детегледачка на малкия принц – тя се пренася в харема заедно с малкия си син. Султанът е възхитен и обсебен от здравото и силно момченце, което е пълна противоположност на собствения му болнав син, и прекарва много време с него. Когато Тюрхан изказва недоволството си от този факт, той получва пристъп на ярост, изтръгва сина си от ръцете на майка му и го хвърля в басейна. За щастие Мехмед оцелява. Три месеца след раждането на Мехмед, друга конкубинка ражда втория му син, Сюлейман (1642-1691). Но той не е последният – следват още много други синове. През 1645 г. Ибрахим сгодява 3-годишната си дъщеря Фатима за Капудан Юсуф паша, но след година нарежда екзекуцията му.

Често Ибрахим ограбва магазините за бижута на европейските търговци. Султанът обича да облива щедро брадата, дрехите и стаята си с парфюми, особено с екзотична амброзия. Има и фетиш към кожи: дрехите му, завесите и стените били украсени с животинска козина. Възглавниците му също били пълни с нея и той предпочитал да прави секс върху кожа от самур. Ибрахим колекционира книги, подобни на Камасутра, и дори се твърди, че самият той измисля няколко пози. Веднъж е особено впечатлен от начина, по който изглежда половия орган на една крава. Султанът разпраща златно копие на вагината й из цялата империя, за да се опита да намери жена, която да притежава подобна прелест и да задоволи похотта му. Такава, отговаряща на описанието, е намерена в Армения и е изпратена в харема му. Името й е Шекер Пара („Бучка захар”) и тежи... 150 кг. Ибрахим полудява по нея.

Един ден Шекер Пара му казва, че една от наложниците от харема е била омърсена от външен човек, но не знае никакви подробности, включително и името на момичето. Ибрахим се разгневява и пристъпът му продължава три дни. В този период Мехмед неблагоразумно се шегува с баща си, който изважда камата си и я хвърля в лицето на собствения си син. До края на живота си Мехмед има белег на челото. Главният черен евнух, най-могъщият човек след великия везир, се опитва да открие коя от конкубинките е съгрешила, като за тази цел измъчва някои от момичетата от харема. Усилията му се оказват безуспешни. Именно тогава Ибрахим решава да екзекутира целия си харем – в Босфора са хвърлени 280 момичета, вързани в чували с тежести. Шекер пара и Тюрхан били пощадени. Оцелява още едно момиче, чийто чувал не бил вързан достатъчно здраво. Тя е извадена от водата от френски кораб.

Майката на Ибрахим започва силно да ревнува сина си от Шекер Пара и да се страхува от влиянието й над него. Затова един ден я кани на вечеря и я удушава. На Ибрахим казва, че любимката му е умряла внезапно от могъща болест.

Ибрахим извършва административна реформа, вдига данъците и отклонява всеки възможен източник на приходи към двореца, за да покрие султанските си нужди. Той проявява пълно безразличие към хаоса в империята, а лудостта му предизвиква политическо разцепление. За щастие, синовете му го правят лесно заменим. През 1648 г. еничарите се вдигат на бунт заради ниското си възнаграждение. Те нарязват тялото на великия везир и го продават на улицата. В този момент великият мюфтия решава да отмъсти за обезчестяването на дъщеря си и извършва преврат. Ибрахим е заловен и хвърлен отново в Клетката, което превръща и без това лудия султан в беснеещ лунатик. Въпреки дебелите стени, виковете му можели да се чуят денем и нощем. На 18 август, седмица, след като е свален от трона, палачите влизат в Клетката. С Корана в ръка, Ибрахим се опитва да измоли помилването си, но без резултат. Той е удушен с тетива и погребан в джамията Св. София до Лудия Мустафа.

Неконвенционалното поведение на Ибрахим, неговата лабилност и внезапни изблици, както и отдадеността му на разврата подсказват, че той е страдал от някакво разстройство на личността. Престоят му в Клетката и постоянният страх за живота му със сигурност са белязали фатално един от най-ексцентричните османски султани.


Източник: Фрамар

 

Пролет

Лято
Image Detail
basein (5)
Image Detail

Спонсорирано

Сериал

Спонсорирана реклама

loading...

Спонсорирано

Реклама


ПОЖЕЛАНИЯ