Д-р Диана Бакалова, главен асистент в Департамент „Психология” в Института за изследване на населението и човека при БАН, разказва за международния ден на думата „благодаря”.
Въпрос: Д-р Бакалова, днес е Международният ден на думата „благодаря”. Как трябва да се отбележи?
Диана Бакалова: Тук по-скоро става въпрос за това как искаме, а не как трябва да отбележим този празник. Подобно на други празници като деня на прошката, благодарността и други въпрос на свободен избор и наше вътрешно желание и убеждение е дали и как да отбележим тези празнични дни. От древността до наши дни хората непрекъснато създават, развиват и модифицират разнообразни традиции и ритуали. Празничен ден като този е един от примерите за това. Разбира се, че е добра идея да има празници, които да ни подсещат за това колко важни са учтивостта, добронамереността и реципрочността в човешките взаимоотношения. И разбира се, че най-добрият начин да отбележим един такъв ден е да се съберем или поне свържем с най-близките си и любими хора, с онези, които обичаме и които ни обичат и подкрепят в радостни и трудни моменти, и да им благодарим подобаващо. Но нека този ден ни служи по-скоро като напомняне, че благодарността не е нещо, което трябва да изразяваме веднъж годишно, а всекидневно и към всеки, който заслужава това.
Въпрос: Казваме ли често „благодаря”?
Диана Бакалова: Да, често казваме „благодаря”, но сякаш по-често правим това твърде автоматично, т.е. без мисъл и емоция. Освен това думата „благодаря” би могла да носи различно значение в зависимост от интонацията и контекста. Тя често има дори негативна конотация и се използва като реакция на отрицание и израз на недоверие. Изказана с определена интонация и в определена ситуация, думата може да изразява дори ирония или сарказъм.
Въпрос: Забравили ли сме да бъдем учтиви?
Диана Бакалова: Едва ли сме „забравили” да бъдем учтиви, но за съжаление много често сме лицемерно или автоматично учтиви и по-рядко осъзнато и искрено учтиви. „Лицемерно” учтиви сме, когато спазваме етикета и добрия тон, въпреки че може да таим негативни чувства и емоции към някого. „Автоматично” учтиви сме, когато по една или друга причина спазваме добрите обноски, но правим това твърде схематично, неангажирано и безизразно. „Осъзнато” учтиви сме, когато сме достатъчно зрели, за да оценим жестовете на внимание, наистина съзнаваме признателността си към някого и имаме желание да върнем жеста. А „искрено” учтиви сме, когато сме спонтанни и емоционално ангажирани с жеста на внимание. Разбира се, че в много случаи не можем да говорим дори за елементарна учтивост, но това обикновено са случаи, в които отсъства съответно възпитание, самокритично отношение и уважение към другите хора.
Въпросс: Въпрос само на възпитание ли е отговорът „благодаря” или на отношение?
Диана Бакалова: За да сме лицемерно или автоматично учтиви, е достатъчно да бъдем възпитани в духа на добрите обноски. Но за да бъдем осъзнато и искрено учтиви е необходимо не само съответно възпитание, но добро себепознание и висока степен на духовно израстване и личностно развитие. Стара истина е, че за да можем да уважаваме другите хора, трябва да се научим да уважаваме първо себе си. Осъзнаването на принципите, които лежат в основата на хармоничните човешки взаимоотношения, какъвто е принципът на реципрочността, е много важно, за да бъдем осъзнато и искрено учтиви. Тоест, много по-добри и учтиви можем да бъдем, ако осъзнаем например, че: „Ще получим добро, ако правим добро”, „За да получим, трябва да дадем!”, „Не трябва да правим на друг човек това, което не искаме да направят на нас самите!”
Въпрос: Имаме ли време да сме благодарни или се оправдаваме с липсата му?
Диана Бакалова: Разбира се, че дефицитът на време и ангажираността ни с всевъзможни дела са само оправдания. Наистина тъжно е, че забързани в ежедневието си хората често пропускат истински важните неща – да дарят внимание, любов, уважение и признателност на най-близките си хора. За съжаление, много хора разбират твърде късно колко важно е подобно отношение - обикновено след раздяла или смърт на любим човек. Но обикновено подобни травмиращи събития така коренно променят света и мирогледа на хората, че им дават възможност да осъзнаят кои са истински значимите неща и че най-важно е да останем преди всичко „човеци”.
Въпрос: За какво са благодарни българите?
Диана Бакалова: Шеговито ще ви отговоря, че ако бяхте ме попитали: „За какво са неблагодарни българите?”, списъкът щеше да е много по-дълъг. Някои изследвания показват, че характерна особеност от народопсихологията на българите е, че по-скоро демонстрират недоволство и неблагодарност, отколкото задоволство и признателност. Вероятно причината е, че голяма част от българите се чувстват ощетени и следователно неблагодарни. Но факторите за това са множество и са предимно от културен, социално-икономически, политически и исторически характер, но няма да се спирам на тях. На индивидуално равнище, разбира се, благодарността придобива по-различен смисъл.
Въпрос: От психологическа гледна точка трябва ли да сме благодарни? На кого и за какво?
Диана Бакалова: Разбира се, че е добра идея да бъдем благодарни по простата причина, че винаги има за какво и на кого, дори и понякога да не го осъзнаваме. Например има причина да сме благодарни дори за това, че сме живи, да сме признателни, ако близките ни са живи и здрави, ако обичаме, ако ни обичат, ако полагаме грижи за някого или ако някой се грижи за нас, и т.н. Хубаво би било да осъзнаем, че всичко това не е даденост, че е преходно и че ако се радваме и сме благодарни за всеки миг от живота си и този на любимите си хора, то наистина ще живеем пълноценно. Когато изпитваме благодарност, изпитваме и радост и удовлетворение, така ставаме по-добри и по-благополучни, стимулираме позитивни нагласи и съответно провокираме положителни събития в живота си. Заедно с това в отношенията си с хората също е препоръчително да следваме принципа на реципрочността, т.е. да се опитваме (когато е възможно, разбира се) да връщаме жестовете на внимание и уважение.
Въпрос: Как ни се отразява произнасянето на самата дума?
Диана Бакалова: Произнасянето на думата „благодаря”, особено когато е осъзнато и искрено, действа изключително благотворно, успокоително и сплотяващо и за двете страни. Тази дума може да бъде мехлем за душите ни и музика за ушите ни. Но това не важи с особена сила за случаите, когато казваме „благодаря” автоматизирано или лицемерно, а още по-малко – когато е иронично или саркастично. Ето защо, препоръчително е да използваме думата единствено, когато наистина мислим и чувстваме благодарност.
Въпрос: Можете ли да дадете препоръки как да имаме положителна настройка за случващото се в живота ни?
Диана Бакалова: Нагласата на хората към живота и събитията в него е твърде комплексна и се определя от редица фактори – индивидуални, личностови, ситуативни, културни и др. Например някои хора сякаш се раждат оптимисти, докато други са далеч по-песимистично настроени през по-голяма част от живота си. Принципно хората разглеждат живота си като поредица от загуби и печалби, като на загубите придават много по-голяма тежест, отколкото на печалбите. Така или иначе, изграждането на обща позитивна нагласа към живота е процес, който може да продължи от няколко седмици до години. Подобно на всеки мускул в тялото и позитивната нагласа може да се тренира, като е добра идея тренировките да бъдат комплексни и да включват упражнения за тялото и духа. По-лесният и обикновено по-ефективен вариант е да започнем с физическа и сетивна активност: разходки сред природата, излагане на слънце, упражнения за дишане, дълбока мускулна релаксация, масажи, медитация, практикуване на някакъв спорт или изкуство по избор. Същевременно е добре да включим упражнения за ума като: приятни визуализации, регулярно повтаряне на позитивни, включително философски твърдения като например: „Животът е кратък и всичко е преходно и относително, затова избирам да живея „тук и сега”, а не в миналото или бъдещето и ще бъда благодарен за всеки миг от живота си!”, „Всеки човек преминава през житейски кризи, но всяка криза е трансформираща, учи ни на нещо ново и води след себе си развитие и израстване!”, „Промяната е трудна, защото е свързана с несигурност и неизвестност, но е полезна, защото само така мога да се развивам и да не се предам на навика и рутината!” и др., както и формулиране на твърдения и контратвърдения за всяка негативна мисъл, която се появи в съзнанието ни например: „Какво е най-лошото, което може да се случи, ако...”. Следва формулиране и приемане на най-лошия вариант и постепенното му оборване с контрааргументи. Добре работеща техника е и воденето на „дневник” за събитията, мислите и чувствата ни, включително опит за писмено изреждане на позитивите и негативите с фокус върху позитивите от всяко събитие. Разбира се, в живота си всеки човек рано или късно се сблъсква и със силно травмиращи събития (например раздяла, болест, смърт), които оказват разтърсващо и понякога пагубно влияние върху психиката и организма. В такива случаи за стимулирането на позитивна нагласа са препоръчителни комплексни програми, включително при необходимост и по преценка на специалист - медикаментозна терапия.