Сафие султан разбира за смъртта на своя син Искендер от Кьосем. Хюмашах потвърждава нейните думи. Сафие е сломена, тя разбира, че всичко е загубено. Тя отива в двореца и моли Кьосем да се срещне с нея.
Зюлфикяр докладва на Кьосем за гибелта на Искендер. Кьосем казва, че сега е ред на Султан Осман – след като се върне от похода, той трябва да бъде свален от престола. Зюлфикяр казва, че се отказва да й помага в това дело, защото е обещал на Султан Ахмед да се грижи за синовете му и няма да предаде господаря си.
Сафие пристига в двореца и влиза в покоите на Валиде султан. Тя си спомня дните на своята младост, своето могъщество и влияние. Когато Кьосем пристига в двореца, моли двете да останат насаме. Хаджъ Ага протестира, но Кьосем моли всички да напуснат. Докато Дженет, Бюлбюл ага и Хаджъ ага чакат зад вратата, Сафие разказва за своята младост и за всичко, което е преживяла в двореца. Тя разказва, че даже след всяко поражение е намирала изход, но сега след смъртта на Искендер, всичко е загубено. Отадавна Сафие султан е споделяла, че пръстенът на Хюрем, символ на властта, може да носи само султаншата, която го заслужава. Сафие протяга ръка и предава пръстена на Кьосем и казва, че тя смята нея за единствената, която го заслужава в момента. Сафие започва да се задъхва. Кьосем забелязва, че другия пръстен, който съдържа отровата е празен. Разбира, че Сафие султан се е отровила. Вика в покоите Бюлбюл ага, Хаджъ ага и Дженет, но те нищо не могат да направят. Преди смъртта си Сафие Султан освобождава Бюлбюл ага.
