Мурад IV е 17-ият султан на Османската империя (от 1623 г. до 1640 г.). Син е на султан Ахмед I и на етническата гъркиня Кьосем Султан. Отнел от Персия Ереван, Тебриз и Багдад. Получава прозвището „Победител на Багдад“ и през 1638 г. построява Багдадския павилион в двореца „Топкапъ“. Скоро след това здравето му се влошава и умира през 1640 г. само на 28 години от цироза на черния дроб.
Първи период (1623–32)
Мурад IV застава на престола през 1623 г., вследствие на държавен преврат, предизвикан от неговата майка – Кьосем Султан, която премахва от престола чичото на Мурад – султан Мустафа I. Фактически властта поема Кьосем Султан заедно с нейни доверени лица. Сред нейните подчинени се отличават великият везир Гюрджю Мехмед паша и Хаджи ага. Първите години на Султан Мурад IV, който всъщност не управлявал държавата, а този ангажимент бил на плещите на неговата майка, били много трудни за Османската империя. Започналата през 1623 г. война с иранския шах Аббас I следва неуспешна линия. Още през първата година от войната персийската войска взима Багдад под свой контрол. През следващата година под властта на Сефевидите падат целият Арабски Ирак заедно с Мосул и Басра и свещените за шиитите градове Наджаф и Кербала.
Едновременно с това не прекъсвали успешните морски походи на казаците срещу Османската империя. В добавка през 1625 г. започва чумна епидемия и за три месеца в столицата умират десетки хиляди души. Едновременно с това хазната е твърде малка след изтощителните неуспешни войни и се налагат нови постъпления от други места. Също така се налага увеличение на войската, която достига до числото 100 хиляди при Мурад IV.
Абсолютно управление и реформи (1632–40)
Поема изцяло управлението на Османската империя през 1632 г. на 20-годишна възраст. Предприема строги мерки за установяване на порядък в империята. Много административни и съдебни служители са обвинени в злоупотреби и корупция и осъдени на смърт или прогонени. Не са пощадени дори и членове на султанското семейство. За около една година редът в империята е въдворен, а властта и престижът на султана възстановени. Султанът издава ферман, забраняващ употребата на кафе, тютюн и вино в Истанбул. Проявява се като реставратор на религиозните и морални добродетели на мюсюлманите. Стабилизира държавните финанси, като конфискува незаконно придобитите богатства, извършва ревизия на данъчните регистри и изисква редовно изплащане на данъците.
Багдадският павилион в двореца „Топкапъ“
Във военен аспект успех е отнемането на Багдад от персите и сключването на изгоден мир с Персия.
Когато умира през 1640 г. на 28 ненавършени години, Османската империя се намира в благоприятно политическо положение: възстановен е вътрешният мир, победени са външните неприятели и са заздравени отношенията със западните държави. Управлението на Мурад IV позволило да се възстановят престижът, силата и стабилността на Османската империя.
Султан Мурад IV умира на 8 февруари 1640 г., от цироза на черния дроб.[3] Османския престол наследява Ибрахим I.
