Йозджан Дениз, талантливия артист, който създаде сам себе си като творец
Как се развихте толкова успешно през годините и като актьор, и като режисьор, и като певец?
Честно казано, и аз не знам! По принцип никога не съм обичал да говоря за успехите си или да ги изтъквам, тъй като не искам да бъда смятан за нещо повече от останалите, а да бъда на едно положение с тях. Не знам дали това мое мислене е било правилно или не, но аз несъзнателно продължавам да мисля по този начин.
Какво режисьорството Ви дава повече от актьорството?
Когато един актьор бива попитан защо практикува тази професия и се занимава с това изкуство, той най-често отговаря, че му харесва да прави това и че това му носи много емоции. Аз също съм от тези актьори, които не могат да обяснят защо точно се занимават с актьорството. Чувството да си режисьор обаче е далеч по-различно! На доста актьори им се е искало да участват в дадени филмови проекти, които са ги грабвали, но мечтите им не са сбъдвали. Е, аз имам възможността да създавам тези истории, а емоцията и удовлетворението след това е изключително голямо, по-голямо даже от това на актьорите. Аз съм огромен късметлия, тъй като мога да изпитвам изключително много различни и приятни емоции, докато други хора, практикуващи само по една професия, нямат тази възможност.
Стигаме до въпроса логиката или чувствата надделяват при създаването на истории от режисьор като Вас?
Лично според мен аз бивам повлиян 40% от логиката си и 60% от чувствата си при създаването на различни режисури. Смятам, че нито едното, нито другото не може едно без друго, тези две неща вървят заедно. Ние не можем да живеем нито без мозък, нито без сърце - същото е и при режисурата с логиката и чувствата. Винаги се старая обаче да грабвам зрителите и публиката още в началото на историите, които създавам, защото те са нетърпеливи и ако още стартът не им грабне окото, те загубват интерес към дадения проект. Аудиторията обаче постоянно променя настроенията си, по които се влияем ние - режисьорите...
Вие успявате ли да стигнете до съзнанието на тази аудитория?
Мисля, че да. С моите качества и принципи на работа смятам, че успявам. Сега се прехвърлям на музикалната ми кариера, с която мисля, че съм докоснал най-много човешки души и съзнания. През целия си живот като музикант досега мога да твърдя, че съм изнесъл поне по един концерт във всяка една част от Турция и съм успял да въздействам на изключително много хора, да не кажа на цялото турско население! Единствено правейки музика, аз успявам да установя реален контакт с публиката, да я видя, а по така емоциите са най-силни и истински!
Разкажете ни повече за последния Ви филм "Сладко опасно" (Sevimli Tehikleli), с какво той се отличава от останалите и с какво ще грабне публиката?
С този свой нов проект опитах нещо ново и експериментирах с непознати до този момент похвати. Зрителите ще видят една друга моя режисьорска страна, която не съм им показвал досега. Снимах този кино-проект с доста неопитни и млади актьори, което беше голям риск, а дали той се е оказал успешен, ще оцени аудиторията. Интересното при него е, че е подходящ за всякакви целеви възрастови групи - и за много млади, и за много стари хора.
Значи филмът е младежки?
Това, че участват предимно млади и неопитни актьори, не го прави задължително младежки. Както казах, той е подходящ за абсолютно всички зрители. Доверих се много на Шюкрю Йозйълдъз и Айча Айшин Туран, на които много благодаря за страхотната игра! Те се справиха страхотно на снимачната площадка и истински ме изумиха - държаха се като професионални актьори с изключително голям опит. Имаше химия между тях двамата, без която нищо нямаше да се получи такова, какво е!
Откъде се вдъхновите, за да създадете "Сладко опасно"?
Ще си го кажа честно - от четири изключително успешни и известни анимационни филма: "Пепеляшка", "Рапунцел", "Робин Худ" и по-малко популярния "Шестият бял принц".
Обичате ли нощния живот?
Определено не! Още когато бях тийнейджър ми се наложи да започна да работя и да изкарвам прехраната си сам. Работих шест години в нощно заведение като певец и оттогава се отвратих от подобни заведения. Цялата ми бурна младост премина там, аз не бях като останалите момчета на моята възраст. Но като цяло и преди това нощният живот не ме е привличал с нищо. Аз съм спокоен тип човек и предпочитам да седна и да изям няколко рибки в някое капанче късно вечер край морето, отколкото да танцувам на оглушаваща музика, която често е доста различна от моите представи за нормална.
Напоследък доста турски сериали се провалят и спират заради ниски рейтинги. Според Вас какъв е най-важният фактор, за да не сполети даден проект подобна съдба?
Лично за мен най-важен е сценарият на един сериал, това е най-големият фактор за това дали един проект ще постигне успех или ще се провали. Изключително важно е също така публиката да намери себе си в даден сериал, той да я докосне и да ѝ въздейства. Давам пример с Къванч Татлъту - едно много талантливо момче. Напоследък обаче проектите му се провалят по простата причина, че техните режисьори разчитат не на качеството на тяхната работа, а на участието на Къванч в сериала. Така се оказва, че цял един екип от над 100 човека разчита на 1! Е, това няма как да стане! Къванч е наистина много харесван, но не може всичко да опира до него. Трябва всеки да си върши по възможно най-добрия начин работата, само тогава можем да се надяваме на успех.
Разкажете ни за проекта, в който участвате с главна роля - "Част от мен"!
Разказва се съпруг и съпруга, която има репродуктивни проблеми и не може да дари семейството на мъжа си с наследник. Жената е притисната от своята свекърва, според която непременно трябва да ѝ се роди внук, за да продължи той рода и успешния поминък, с който семейството се занимава от дълги години - отглеждането на нарове. Така семейството намира сурогатна майка, която да износи бебето на съпруга и съпругата. Свекървата пази в тайна факта, че всъщност бебето е оплодено със сперматозоиди на сина ѝ, но с яйцеклетки на сурогатната майка. Спирам дотук, за да заинтригувам още повече зрителите!
Източник:http://www.serialiofbg.eu/
