Свето Богоявление. ЙОРДАНОВДЕН. Водици. На 6 януари православната църква чества един от 12-те най-големи християнски празници - Богоявление. Този ден е посветен на Кръщението на Исус Христос в река Йордан.
Като научил, че Йоан Предтеча кръщава хора в р. Йордан, Исус отишъл там, за да бъде кръстен и той. Когато Исус помолил Йоан да го кръсти като всички останали, отначало той му отказал с думите: ,,Аз трябва да бъда кръстен от тебе. Ти ли идваш при мен." А Исус отговорил: "Добре е да изпълним всяка правда." Тогава Йоан го повел към реката и го кръстил. Небето над него се разтворило и той видял гълъб, който бил дух Божий, да се спуска над него. Чул се глас: "Този е моят възлюблен син, в когото е моето благоволение." Така Йоан се уверил, че Исус е наистина Син Божий. Ето защо и празникът се нарича Богоявление. Счита се още за ден на светлината и просвещението. Прието е християнското семейство да направи водосвет в своя дом за здраве и успех през годината. Затова на 5, 6 и 7 януари свещениците посещават домовете и поръсват всички стаи със светена вода. На Богоявление след божествената служба в храма шествието, водено от свещениците, носещи Светия кръст, отива до някой извор, река или морето, където един от свещениците хвърля кръста. Този, който го извади, пръв се поръсва със светена вода.
Празничните обреди започват още на 5 януари. Свещеникът кръщава вода, като пуска кръст в нея. С котле от тази осветена вода и босилкова китка обикаля домовете на християните и ръси. Домакините пускат монети в котлето и даряват свещеника. С него могат да ходят и деца, наричани котки, които носят даровете. Вярва се, че с кръщаването на водата и ръсенето се пропъждат нечистите дни и различните демонични същества и зли сили.
На този ден всеки гледа да пийне от кръстената вода за здраве.
Вечерта срещу празника е последната кадена вечеря. Ястията за нея са само постни и почти същите, както на предишните вечери. Кади се по същия начин. След вечерята се чупят орехите, които са кадени предните пъти и по тях се гадае за бъдещето - здравата ядка означава здраве, развалената - болест. Свещта от трапезата се запазва и когато през годината гърми, се пали за предпазване от гръм. Суровото жито или просо се дава сутринта на кокошките.
С Йордановден е свързано вярването, че през нощта срещу празника "небето се отваря" и който в този момент поиска нещо, то ще се изпълни.
На самия празник се извършва също освещаване на водата, в което вземат участие всички. След празничната служба в църква свещеникът хвърля кръста във вода (на реката, в котел, в коритото на чешмата), а ергени го изваждат. Който успее да направи това, обикаля с кръста из селото и всички го даряват. Смята се, че той ще е здрав и честит през цялата година.
Още рано сутринта стопанинът измива на реката (или чешмата) домашната икона, за да е бяло житото. Донася се прясна вода и всеки измива ръцете и лицето си за здраве. Там, където е хвърлен кръстът, изкъпват болни. За здраве се окъпват и именниците.
Този ден се гадае за здраве, плодородие и за времето.
ПОЗДРАВЕТЕ ВАШИТЕ БЛИЗКИ С КАРТИЧКИ ОТ ТУК